15 ГОДИНИ ДЕЛФИН

By 0
120
15 ГОДИНИ ДЕЛФИН

Заедно за чиста околна среда… „Ние или ще намерим начин, или ще направим такъв.“, Hannibal Barca​

Делфин Проект Екотехника отпразнува своя 15-годишен юбилей Списание ИНФРАБИЛД, бр.7, 2015 г. /stroiteli.elmedia.net/​

На 10.10.2015 г. „ДЕЛФИН ПРОЕКТ ЕКОТЕХНИКА“ ООД отпразнува своя 15-годишен юбилей. На тържественото честване по покана на основателите на фирмата присъстваха посланика на Република България в Белград, бивши министри и заместник-министри, кметове на български и чужди общини, множество настоящи и бивши партньори и клиенти, сътрудници и приятели.
Слово произнесоха проф. д-р инженер Иван Секулов – съосновател и съуправител на „ДЕЛФИН ПРОЕКТ ЕКОТЕХНИКА“ ООД, инж. Красимира Кузманова – съуправител, инж. Стефан Кинарев – председател на Камарата на инженерите на инвестиционното проектиране, инж. Георги Кордов – председател на КИИП – София-град, инж. Иван Иванов – председател на Българската асоциация по водите. От името на декана на Хидротехническия факултет на УАСАГ доц. д-р инж. Ирина Костова слово произнесе и доц. д-р инж. Димитър Аличков – ръководител катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“.
За петнадесет години усърдна работа „ДЕЛФИН ПРОЕКТ ЕКОТЕХНИКА“ ООД се наложи на българския пазар като доставчик на качествени проектантски услуги във ВиК сектора, съобразени със съвременните изисквания и добрите инженерни практики. Независимо от трудностите, съпътстващи осъществяването и изпълнението на проектите, „ДЕЛФИН ПРОЕКТ ЕКОТЕХНИКА“ ООД не допусна компромиси с качеството и се стремеше винаги да отговаря на очакванията на своите възложители и дори да ги надхвърля. Тези принципи и усърдната работа бяха в основата на добрите резултати при проектирането на ключови за страната проекти като инсталацията за оползотворяване на утайки в ПСОВ „Кубратово“ – гр. София, водния цикъл на град Шумен, водния цикъл на агломерация Плевен – Долна Митрополия, ПСОВ – гр. Монтана, ПСОВ – гр. Поморие, ПСОВ – гр. Шумен, Пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) Луда Яна -гр. Панагюрище и други.
Представителите на научната общност в областта на третиране на води подчертаха приноса на „ДЕЛФИН ПРОЕКТ ЕКОТЕХНИКА“ към практическото обучение на млади специалисти по специалностите ВиК и Пречистване на води чрез редовното приемане на студенти на практика.
Благодарение на натрупания през годините опит екипът на „ДЕЛФИН ПРОКЕТ ЕКОТЕХНИКА“ ООД е способен да приеме всякакви предизвикателства и да намери решение и на най-сложните проблеми в пречистването на води, което прави дружеството предпочитан партньор за много публични и частни възложители в България и в чужбина.

„Делфин Проект Екотехника” отбеляза своя 15-годишен юбилей Дружеството събра приятели и съмишленици на официална церемония в Централния военен клуб в София Списание БУЛАКВА, 3/ 2015, Издание на БАВ​

Виолета Михайлова
„Всеки човек се сблъсква по пътя си с хора и събития, които определят по-нататъшното му развитие. Моята първа среща с проф. Секулов в крайна сметка постави началото на „Делфин Проект Екотехника”. Запознанство- то ни започна през 1996 г., когато на влизане в залата за конференции във ВИАС взех по-рязко завоя и залях един непознат мъж с кафе…”. С тези мили думи инж. Красимира Кузманова поздрави своята сродна душа в бизнеса проф. д-р инж. Иван Секулов и постави началото на официалната церемония по случай 15-годишнината от основаването на „Делфин Проект Екотехника“ ООД – дружеството, което двамата управляват.

Събитието, което се проведе на 10 октомври в Централния военен клуб в столицата, продължи с приветствие
от страна на председателя на БАВ инж. Иван Иванов. Той описа фирмата с думите: уважение, стил, иновативност. „Присъствието на всички хора тук доказва, че уважението към Вас е огромно. А обстановката в тази тържествена вечер е доказателство за Вашия неподражаем стил. Но той личи най-вече във Вашата ежедневна работа, в която изпипвате всеки детайл. Безспорен факт е, че благодарение на фирми като Вашата България получава ценен чуждестранен опит, който за нас е необходим и важен. И всичко това Ви отрежда лидерската позиция”, каза председателят на БАВ.

Вечерта продължи с прожектиране на голям екран на филм, който обхваща историята и дейността на фирмата
от времето на нейното основаване до днес.
Сред официалните гости на празненството бяха още Светлана Жекова, зам. главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ в МОСВ, Николай Куюмджиев, бивш зам.-министър във ведомството за периода 2002 – 2005 г., Малина Крумова, директор на дирекция „Системи за управление на средствата от Европейския съюз“ към МС, Димитър Кочков, член на КЕВР и др.

„Делфин Проект Екотехника” ООД е независимо българо-немско инженерно консултантско дружество, което развива своята дейност в сферата на пречистването на питейни, битови и промишлени отпадъчни води от 2000 г. В офиса на дружеството, който се намира в София, работят както инженери-технолози по пречистване на води, така и инженер-химици и строителни инженери. Фирмата разполага и с технически персонал от експерти, необходими за цялостно работно проектиране по всички части – технологична, машинна, архитектурна, конструктивна, електро, КИП и А, ВК, ОВ и т.н.
Сферата на дейност на дружеството обхваща три области: инженеринг, услуги, проучване и развитие.

РЕКИТЕ ВИКАТ, 21 октомври 1993 г.
Блага Димитрова
“Ако бихме поканили тук нашите реки да им дадем думата, бихме чули потресни истини за планетата, за родната ни страна, за нашето време, а също за миналото и бъдещето, както и за самите нас.
Реките са били люлките на цивилизациите. Край реките са изпети най-хубавите песни и са създадени най-мъдрите легенди през ве­ковете. По древните поречия са сътворени първите писмена и е опазена паметта на човечеството. От водите би трябвало да из­бликне просветлението за избавление на планетата.
В детинските си съчинения пишехме все същата повтаряща се наивна фраза: „Реката се увива като змия”. Ако я сравня с онова чудо, което още блести и клокочи в паметта ми, днес реката прилича на змийска риза, изхвърлена в сухото корито.
Естествено, човек е склонен да преувеличава детските си впе­чатления. Ерих Кестнер възкликва: „Ех, каква трева растеше ед­но време, до раменете ми! А сега – едвам до коленете!” Наисти­на, порасло е малкото. Но колкото и да спазвам пропорциите, няма ги онези пълноводни реки. Все още чувам из подмолието на паметта си плисъка на реката, която напои детството ми с очаро­вание. Сезоните прииждаха с водите й: мътни и буйни на пролет, причиняващи понякога бедствени наводнения; прохладно зелени през лятото, когато се къпехме в тях и имахме чувството, че се сливаме с течащата вечност на реката; пищно златисти през есента, а през зимата – невероятна бяла приказка: реката замръз­ваше и по нея се носеха звънчета на шейни. А най-силното пре­живяване в детинството ми изскача вън от бреговете на реал­ността и остава в съзнанието ми завинаги като фантастика.
Рано сутринта родителите ми ме поведоха за ръчица към ре­ката. Стръмните улички бяха трескаво оживени. Тълпи се стича­ха отвсякъде надолу с радостни викове. И от брега пред очите ми се разкри незабравима картина. Ледени блокове се награмадяваха като прозрачни канари едни върху други. Въздухът бе свеж, пронизващ до костите от живителен студец. Облаци скреж избухваха със свистене и хвърчаха на вихрушки. Просторът кън­теше от тътен и трясък. Ледените грамади се стълпотворяваха, заплашваха да съборят моста, да отвлекат къщите, хората, целия град. Ледът се трошеше, реката яростно го блъскаше, завърташе го в звънящи въртопи, тласкаше го извън бреговете си – да от­вори път на пролетните води. Бе страшно и лудешки весело. Виждах най-светлия празник на тази земя. Изпълваха ме мразовитите тръпки на пролетното тайнство.
И първата сентенция в паметта ми остана оттогава: „Панта рей”…
Да, всичко протече твърде бързо и непредвидено за живота през втората половина на 20-ти век. Светът се промени до неузнаваемост, сякаш сме на друга планета. Вече не се редуват, както в приказката за златното момиче, водите по цвят – кафяви, сребърни, златни. Сега мътилката е постоянна. Няма буйни вирове с поетични названия „Синия вир”, „Бе­лия вир”, „Дълбокия вир”. Няма мренки да се надгонват с вълните. Вместо риби – опашати утайки…
Ако така продължава, ние, реките, които все още креем, ви обещаваме бъдеще, когато главната сентенция на живота ще се обърне – вместо „Панта рей” – „Панта стей”. И Хераклитовата мъдрост, че не можеш два пъти да се потопиш в една и съща река, ще звучи точно обратно: „Ще се потопиш безброй пъти все в една съща застояла вода“
И самият човек ще мутира в друг вид: Хомо електроникус. А детето, вместо да обитава в приказния свят на една река, ще се дави до гуша в сухите канали на телеви­зионните пороища…
Простете, това не са мои апокалиптични видения – това са бегли отражения в нашите посърнали реки. Не чувате ли нощем в сънищата си един проточен, тревожен вик? Не ви ли стряска -не гърмеж от трошащ се лед, не бучене на прииждаща река, както някога, а един отчаян воден ек? Реките викат. Чуваме ли ги, или ушите ни са проглушени от шумотевицата на злободневието?…
…Настоящата почитаема среща на загрижени за водите хора доказва, че не всичко е загубено и занемарено… Странно ми звучи. Реката, в която някога се къпехме, сега ние я къпем, но още не можем да я из­мием от всичките нечистотии, изсипани в нея от нас. Реката, в която жените перяха и избелваха до блясък платната си, сега ние трябва да перем и да избелваме речното платно, но едва ли скоро ще можем да сторим това така, както някога нейните удивително пъргави и бистри вълни го правеха като на игра.
Да си спомним народната мъдрост: „И най-малкото поточе се стреми да стане море“. И ние така, тръгнали от малки групи ентусиасти – защитници на водите, докато стигнем морето на ця­лото човечество, към което се стремим…”

 

„ – Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…“

„Кладенецът, до който бяхме стигнали, не приличаше на другите…
Чекръкът заскрибуца като някой стар ветропоказател, който отдавна не е бил въртян от вятъра.
Изкарах бавно кофата до ръба на кладенеца. И я закрепих там здраво. Песента на чекръка продължаваше в ушите ми, а във водата, която още трептеше, виждах как трепти слънцето.
— Жаден съм тъкмо за тая вода — каза той, — дай ми да пия…

И аз разбрах какво бе търсил! Вдигнах кофата до устните му. Той пи със затворени очи. Това беше приятно, като празник. Тая вода беше нещо съвсем различно от обикновената вода за пиене. Тя се бе родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете ми. Тя беше благодатна за сърцето, като подарък.”

„Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери

“Вода!…
…ти нямаш нито вкус, нито цвят, нито мирис, човек не може да те опише, само те вкусва, без да те проумява.
Ти не си необходимост за живота: ти си самият живот. Ти ни преизпълваш с удоволствие, което не се обяснява чрез чувствата. С тебе влизат в нас всички сили, от които сме се отказали. Чрез твоята милост в нас бликват всички пресъхнали извори на сърцата ни.

Ти си най-голямото богатство, което съществува в света, и ти си също най-нежното нещо, ти — толкова чиста в лоното на земята. Човек може да умре до един извор с магнезиева вода. Може да умре на две крачки от езеро със солена вода. Може да умре въпреки два литра роса, които съдържат може би някакви соли. Ти съвсем не търпиш примес, не понасяш промените.

Ти си едно боязливо божество…
…Но разливаш в нас щастие, което е безпределно просто.“

„Земя на хората“, Антоан дьо Сент-Екзюпери